Танцувай с мен, Самота!

През вековете хиляди поети са представяли Самотата – в различни форми: гола, млада, болна, пияна и страстна. Но само Ивайло Диманов успява да я привлече в своя бар, да изгаси светлините и да я покани на онзи безкраен танц, където всичко е възможно. Той е напълно отдаден на танца в своите стихотворения и вярва, че „всяка нова любов / представлява ненаписано стихотворение / което душата ми изговаря, / с детска невинност. А всяка раздяла / се превръща в цял том поезия, / който едва ли някой ще прочете.”