Когато времето кристализира

Очаквайте на 26.10.2012 г.

Ние сме продукт на спомените си. Съществуваме чрез това, което не желаем да забравим. Какви бихме били без паметта за редките мигове на радост, часовете на тъга и моментите, когато се раждат нашите прозрения относно смисъла и абсурда? Ние представляваме нашата памет за миналото – за починалите приятели, трагичните събития в живота ни, светлината и сенките от историческото ни наследство, стиховете на любимия поет и мъдростта на философи. Паметта е основополагающа за идентичността ни, традицията и културата ни. И ние имаме стремежа да осъзнаем трайните стойности в непрекъснато течащото време, които Александър Геров описва в своето стихотворение „Кристали”, наричайки ги „голяма любов”, „велико вдъхновение” или „значима саможертва”. Тези ценности носят още много названия.

Съдържанието в книгата ми е свързано с онова, което помня и не желая да забравя. То касае “трайните неща”, които са ме трогнали както мен самия, така и авторите, привлекли вниманието ми преди време. Това е моята визия за творческия импулс у човека – индивидът търси себе си през времето и понякога успява да го открие.

Авторът