Изгубените еднорози на революцията

Книгата на Миглена Николчина, озаглавена "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години", разглежда дилема, която е както екзистенциална, така и методологична: как да се придаде видимо единство на нещо, което по същество съществува в хаотични и несвързани форми. Основната част от произведението представя фрагмент от локалния живот на духа в България през 80-те години – период, който след 1989 година претърпява значителна трансформация и дори става противоположен на предишното си състояние. /Кольо Коев/

Създадохме си убеждението, че желаното всъщност съществува - опитвахме се да го реализираме с наличните ни средства. Разочарованието след промените произтичаше от осъзнаването на тази заблуда; но заедно с него изчезна и магическият еднорог: именно тогава дискурсите започнаха да забравят онова, което аутистичните хора не можеха да изразят./Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"/