Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцендентални блянове

Тази книга е втората творба на професор Светлозар Игов, която се фокусира върху творчеството на първия балкански носител на Нобелова награда за литература. В нея са включени най-новите изследвания на българския специалист относно делото на Иво Андрич.

Книгата представя нов синтетичен портрет на Андрич, последван от интерпретации на различни негови произведения и проблематики. Сравнението между образите на Алия Джерзелез от Андрич и Шибил от Йовков показва как жестът „слизане от пиедестала“ подкопава юнашкия идеал, водещ до дегероизация и хуманизация на мита в контекста на несъстоялата се биографична среща между двамата писатели в Букурещ.

Изследва се духовната авантюра по създаването на ненаписания "морски роман" на Иво Андрич. Биографичното проучване "Gloria mundi" проследява Нобеловите години за лауреата през 1961 година. Отделна студия разглежда Андрич като един от ранните точни анализатори на явлението, наречено фашизъм.

В дебатите, които възникват през последните години, Игов защитава тезата за едновременното присъствие на Андрич в сръбската, хърватската и босненската литературна традиция, както и общобалканското значение na неговото творчество. Тревожният му хуманизъм го свързва с велики класици като Франц Кафка, Томас Ман и Албер Камю в модерната световна литература.