Софийски истории

Историите и персонажите в повечето художествени и драматургични произведения на Кирил Топалов отразяват живота на хората в София, което го утвърдило като един от най-значимите градски писатели на столицата според литературната критика. Тази традиция продължава с новата му книга „Софийски истории“, която разглежда конфликтите на три поколения софиянци – започвайки с дядовците (македонски и тракийски бежанци, носещи свои идеали през трудностите на четирите войни), преминава през техните синове в бурния период след политическата промяна от 1944 г., до внуците и правнуците им по време на новата значима политическа трансформация след 1989 г. Всяко поколение има свои различия, идеали и ценности, свързани със съдбата на столичния жител. Някои групи разкази предават усещане за цикличност, където общи теми и събития понякога се преплитат или са споменати директно; те често включват автобиографични елементи. Повечето сюжети се развиват в Подуене около улиците „Оборище“ и „Черковна“, както и по-късно в манастирските ливади край Бояна – места, свързани с детството и младостта на автора, които неизменно влияят върху присъствието на автобиографичността. В тези два квартала - далечни помежду си спрямо централната част на София - живеят хора с разнообразен манталитет, професии и култура; въпреки сходството между детството им там, времето остава едно за всички тях, което води до почти идентични предизвикателства, драми и хумористични ситуации.