Живот по неизбежност. Мемоарен роман

В новата си творба, озаглавена „Живот по неизбежност“, авторът решава да представи текста си в малко по-различен формат – мемоарния роман. В него той ще играе множество роли: разказвач, главен герой и жертва на събитията, като във всички тези аспекти ще се изразява в трето лице. Причината за самоироничния подход е вдъхновението от просвещенската максима на един виден европеец, който твърди, че прекалената сериозност е признак на посредственост. Някои читатели може да го съжалят, а други да го проклинат; все пак преди повече от два века дядо Софроний сподели в своето „Житие и страдание“ идеята, че умният човек обича учените и простосмъртните хора. Запомнете това! И ако някога направите нещо глупаво подобно на автора, помислете за мъдростта на Оскар Уайлд - глупости правят интелигентните индивиди; за другите това е част от ежедневието им. А защо заглавието включва термина "по неизбежност"? Защото ако животът беше избираем, бихме се спрели на нещо по-добро. Обаче защо обсъждаме този въпрос? Много млади хора чуват от родителите си как техният живот не бил по избор с цел да ги предпазят от натоварвания. Така те обещават повторение на преживяванията му лично и трагично – или скоро след време или още днес.

Кирил Топалов е роден през 1943 година в столицата ни София. Той е професор по литература в Университета „Св. Климент Охридски“ в България и преподава във френски и гръцки университети. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св.Св.Кирил и Методий“, както и посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетно гражданин е както на Атина, така и на София. Автор e на редица научни трудове, четири книги с разкази και единадесет романа – повечето многократно преиздавани; някои са адаптирани за киното – например „Бъди благословена“, „Не се сърди Човече“ и „Бягай... Обичам те“. Освен това има написани деветнайсет пиеси с успешни постановки у нас και зад граница.