Ябълковият човек

Мълниите приличаха на огнени искри, които изскачат от облаците, докато те се спускаха от манастира, куцаха и се навеждаха, преди да паднат по корем над селото. Дъждът падаше като струи. Можеше да се наблюдава как водните капки първо слизат надолу, след това застават странично и накрая заплитат пръсти в дъждовната си мрежа.

Дъждът бе изпълнен с тъга. Когато такъв дъжд идва от манастира, неговата скръб е значителна. Той копнее за небесното – за звездите и всичко отвъд тях, за кръглите залези и онова което настъпва след тях, както и още много други неща. И когато тъгата на един дъжд е голяма, самият дъжд също става обилен.