Ако пътник в зимна нощ

В "Ако пътник в зимна нощ" изразих напълно концепцията си за "апокрифни" романи – произведения, които уж са написани от автор, който не съм аз и дори не съществува. Този роман разглежда удоволствието от четенето на книги. Главният герой е Читателят, който десет пъти започва нова книга, но по причини извън неговия контрол не успява да я довърши. Затова създадох началата на десет романа с фиктивни автори, различаващи се както помежду си, така и от мен... Фокусирах се повече върху преживяванията на читателя, отколкото да се идентифицирам с самите автори. Целта ми беше да подчертая насладата от конкретния жанр вместо съдържанието само по себе си... Най-важното обаче бе да акцентирам на факта, че всяка книга възниква в контекста на други книги и взаимовръзките между тях играят значителна роля. (Калвино, Буенос Айрес, 1984 г.)