Нашите предци

През 50-те години на XX век забележителният Итало Калвино, известен с произведения като „Ако пътник в зимна нощ“ и „Американски лекции“, създава трилогията „Нашите предци“. В нея той проявява своя хумор и игривост, а също така демонстрира дълбокото си познание за приказките, натрупано след години работа с италианското фолклорно наследство. Трите новели – „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) – разказват истории от едно смутно средновековие, където трима благородници преминават през необичайни житейски приключения: разкъсаният от куршум виконт Медардо, който търси цялост; барон Козимо, изкачил се на дъб на дванайсетгодишна възраст с обещанието никога да не слезе; и Аджилулфо – рицар без тяло в бели доспехи. Първият желае завършеност, вторият - индивидуалност, третият - само съществуване; стремежи, които Калвино вижда у всеки човек. Той подчертава: "Искам тези истории да бъдат разглеждани като родословното дърво на нашите предшественици."

Салман Рушди предлага интересна перспектива относно Калвино: може би той всъщност не е просто човек, а планета — подобна на Соларис от романа на Станислав Лем. Подобно на него, Соларис има способността да проникне в най-дълбоките кътчета на човешкия ум и да извлече скритите желания. Четейки творчеството му, читателят усеща сякаш чете това, което винаги е знаел подсъзнателно — но досега никога не е формулирал. Това чувство е удивително объркващо; обаче радостта от смеха прави невъзможно загубването на разума.