Текила на разсъмване

Беше спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента все още се промъкваше внимателно, за да не стресне лятото. В този град лятото обикновено остава най-дълго – понякога дори до края на октомври. Загледах се в морето – гладко и блестящо, с цвят на тъмен метал, подобен на „хеви“ метал. На изток хоризонтът проблясваше като кибрит; всеки момент изгревът щеше да избухне и слънцето ще покаже своето махмурлийско око. И с това око сме запознати от години – колко пъти съм го срещал, не с текила, а с бутилка бира в Окото. Ах, толкова много бира е течала оттогава... Повече бирена пяна отколкото сегашната морска пяна тук при прибоя.