Егон и тишината

Между разказите в първата и втората част на творбата "Егон и тишината" от Емануил А. Видински има десетгодишен период, който отделя неговото писане, подобно на начина, по който ножът разделя костите от рибния хайвер. В историите от първата част читателят наблюдава персонажите като през плътно стъкло на аквариум, а техните действия и гласове носят частица от статичната енергия присъща за ребусите на Светослав Минков. Обаче във втората част вселената придобива цветност и вместо театър на сенките се появяват реални актьори. Авторът Емануил А. Видински пише искрено, което представлява основателна причина да бъде прочетена тази книга – за да видим как той пробива стените на аквариума./Деян Енев/