Картографии на бягството

**Пепелта**
(САНТИМЕНТАЛНОСТ)

Двамата ще се срещат ежедневно. Тъй като не харесват тишината, разговорите им винаги ще са в изобилие. Ще говорят непрекъснато – както когато спят заедно, така и когато заспиват поотделно или сънуват сами. Темите на дискусиите им няма да познават граници; те няма да се страхуват от това, което казват или от факта, че един ден може да нямат какво повече да си кажат.

Една вечер ще седнат в кафене и ще поръчате коняк. Момичето ще попита: "Знаеш ли, че цигарите умират масово всеки ден заради теб?" - "Убиваш ги с устните си," добавя тя нежно. Мъжът ще я погледне над разлятия коняк в чашата и ще я запита дали е забелязала, че пепелникът е единственото нещо, което многократно възстановява девствеността си? "И виждала ли си как щом келнерът донесе нов пепелник, всички веднага започват да изтръскват вътре своето мръсно съдържание; гали върха му с пръст?" - "В него вече има толкова много пепел. Цигарата носи единственото тяло без смъртност — то умира от всмукването." - "Остава само главата без тяло да очаква своя край." - "Направо звучи приятно човек да умре сред пепела." Те продължават разговора дълго време и със семена натъпкват пепелниците. Прехапвайки устни, те опитват остротата на мекотата която убива.

Момичето пита: "Ако взема нож и го забия в себе си сега, би ли могла струята кръв да достигне до майка ми?" - “Не мисля – вероятно някой просто би я стъпкал на улицата…” Конякът ще разгори техния поглед и остави сладък вкус на шоколад в устната им кухина. Той затопля нервните окончания и прелява вените им. Разговорът продължава до полунощ преди двамата най-накрая излязат навън — там е студено а снежинките тихо падат върху паважа.

С такси стигнали извън града след това тръгват пеша към висока скала под която горят купища отпадъци. Те наблюдават огненото сметище с интересен блясък в очите си и хванати ръка за ръка обменят последни думи преди ненадейното замлъкване помежду им — после решават внезапно да скочат право във горящия прах…
Еманиул А. Видински