Евгения Марс извън сянката на Вазов

Книгата включва подбрани произведения на Евгения Марс (1877–1945), известна писателка, преводачка и общественичка, чиято работа не е публикувана след 9 септември 1944 г. В нея са събрани разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта от периодичния печат. През годините името на Евгения Марс остава в сянката на Иван Вазов без основание. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си и я приема като близък приятел; той й пише вдъхновяващи писма и посвещава стихотворения в нейна чест. Този факт сам по себе си говори много за творческото и човешкото обаяние на Евгения Марс, която се отличава със собствена светлина в културната история на България. Тя е авторка на сборниците „Из живота”, „Лунна нощ. Разходка из Цариград”, „Белите нарциси” и „Човекът в дрипи”, както и на три драми – две от които са представяни в Народния театър: „Магда” и „Божана”. Нейните разкази са публикувани във външни издания, а есетата й получават широко одобрение сред читателската аудитория. През 1920 г., цар Борис ІІІ я награждава с орден Дамски кръст ІІІ ст., придружен от грамота за признание към нейната дейност като писателка.

Тя играе важна роля при издаването на енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878–1928”, който съдържа ценни статии и проучвания относно първите пет десетилетия след освобождението ни.

Евгения Марс заедно със съпруга си д-р Михаил Елмазов – първият български дипломиран зъболекар, откриват дома си за интелектуалците в България; през 20-те и 30-те години всеки четвъртък там се събира духовният елит на страната. Така възниква прочутият литературен салон на Евгения Марс – уникално културно пространство с влияние до наши дни.

Освен това тя е активна като председателka на Клуба на българските писателки, което допринася значително за развитието му.