Обърни се със смях назад

"„Обърни се с гняв назад“ е английски филм, в който участва Ричард Бъртън и е базиран на пиесата с едноименото заглавие от драматурга Джон Озбърн (да не го обърквате с Ози Озбърн от „Блек Сабат“, чийто истинско име също е Джон). Филмът излиза през 1959 година – една година преди моето раждане, и става символ на т.нар. „сърдити млади хора“. Днес, ако са все още живи, вероятно са се трансформирали в „сърдити старци“ от холивудска комедия.

Като малко дете не бях сред сърдитите; по-късно като юноша също не бях такъв. В живота си принадлежах към усмихнатите младежи, понякога без видима причина. Учителката ми в прогимназията редовно ме изпращаше навън с думите: „Какво толкова те разсмя! Хайде да идеш в коридора да се посмееш там и после се върни!“ Престоявах известно време извън класната стая, връщах се уж сериозен и веднага започвах пак да се смея.

В младостта си преживях много важни времена – периоди на пионери („Рапорт даден, рапорт приет!“) и комсомолци, речеви проявления и конгреси; но никога не ги приемах насериозно - нито самия себе си.

Започнах обучението си по журналистика с голям ентусиазъм, но скоро осъзнах че това не е за мен. Как ще можеш да описваш манифестации или конгреси? Затова реших да избера най-несериозния жанр във вестникарството – фейлетона. И вече над тридесет години работя именно това.

В кариерата си постигнах значим успех – никой да не ме приема насериозно. Заради това нямам костюм или вратовръзка, служебна кола със шофьор или стена покрита с дипломи и титли; даже кабинет нямам.

Литературните критици гледат подценяващо на творчеството ми – твърдят че било повърхностно фейлетонско писание без дълбочина или психологически нюанси. За такива качества могат да потърсят произведенията на Достоевски или Джойс; аз предлагам хумористичен стил.

Не само че не се отказвам от фейлетона — гордея се с него! Фейлетонисти са били личности като Ботев, Алеко Константинов, Райко Алексиев , Радой Ралин и Станислав Стратиев . Не казвам че съм равен на тях по талант , но всички сатирици сме свързани помежду си чрез езика на хумора .

Обичам фейлетона — пиша един-два пъти седмично а може би общият брой текстове през тези тридесет пет години достига няколко хиляди . Тази книга съдържа само малка част от тях .

На френски "фейлетон" означава "лист", което му носи известен недостатък — написан веднъж той губи свежест след отпечатването му . Все пак има майстори които оставят своите творби завинаги актуални . Чрез техните произведения можем да реконструиране историята , както сатириците правят по-точни анализии отколкото историците сами .

Желая моите стари фейлетони , организирани обратно (включително бележките към тях), занапред погледнат назад за времето когато основополагаха променящата ни реалност .

С усмивка поглеждам назад , надявамсе читателят ще успее със смеха напред !

Приемайки живота лекомислено , той става много по-сладък!"