Когато бях армейски генерал

Признавам си, че никога не съм бил армейски генерал.

Започнах в казармената структура като школник и постепенно се издигнах до "фазан". В раницата си не носех маршалски жезъл, а само резервен комплект бельо. Освен това ме гнетеше факта, че губя времето си в една безсмислена и продължителна (понякога дори страшна) игра на войници. Ако нямаше друга книга с подобно заглавие от по-значим автор, щях да нарека тази творба “В търсене на изгубеното време”. Изгубено време – защото против волята ми прекарах две години и три месеца в униформа, а животът ми изглежда ще бъде единствен такъв – друг за момента не е предвиден. Две години и три месеца пропиляни в социалистическата казарма – кой може да ми ги върне? Няма възможност за възстановяване на насилствено отнетите ни години под пагон.

Една от най-съществените промени в живота ни е свободата да пишем каквото пожелаем и правото да пътуваме където поискаме, но важен аспект е отпадането на задължителната военна служба. Все повече хора говорят за нейното връщане - както политици, така и "професионални патриоти", както младите момчета и момичета във форумите споделят желание за задължителна военка. На тях бих посъветвал настоятелно да прочетат книгата за добрия войник Швейк, който беше мой верен приятел през казармения период.

Четенето на “Когато бях армейски генерал” обаче не е наложително; все пак би могло да бъде полезно особено за тези, които не са преминали през марша под знамето на социализма, но искат да научат повече по темата."

Михаил Вешим