Книгата на живота

Пиша с лекота, сякаш само по себе си. И когато завърша една книга, усещам, че никога повече няма да седна отново да пиша; чувствам, че съм изразил всичко необходимо. По този начин неусетно се озовах и в Книгата на живота. Живеех просто като наблюдавах случващото се около мен - когато срещнах гласа на историята, сядам и го записвам. Не бих казал, че живея с цел да пиша или пък пиша заради живота си. Книгата идва сама – така както дишам, плача или се смея. Събирах перата от ангелите по пътя си (макар някои хора да интерпретират това буквално). Николай Бойков