Писма до Петър

**25 януари**

Днес, когато се прибирах от Матрицата, неволно си затананиках „Не ме гледай така, момче“, но вместо да продължа с „всеки твой поглед е зов“, осъзнах, че всъщност пея и всеки мой поглед беше някъде около девет часа. Врабчетата вече бяха започнали да чуруликат под прозореца ми. Бях проверил пощата си и у дома планирах да прочета книгата на Хелер Агнеш "Маймуна на велосипед". Докато четях, щеше да ми изтече една сълза – ненавременна и без причина. От тази книга щях да записвам на унгарски разни мисли: как Лукач и Солженицин казвали за кучешката смърт; как убиецът остава такъв дори когато убива друг убиец; че честният човек печели дори в загубите си; как едно осемнадесетгодишно момиче решила, че призванието й е да счупи ореха (символизираща истината), а после разбрала, че няма истина.

Тази последна част не я схванах напълно. По-рано бях направил чай от липа и закусвал половин кофичка кисело мляко с хляб. След това планирах обяд със зелева салата пак с кисело мляко. Чел съм Ани Илков: Вчера реших нищо да не записвам - думите са празни./ После се разходих за вечеря/ и започнах всичко наново/ с писмо без оплаквания.

Планирах посещение до Халите и Женския пазар за чай от мента и лайка, както и опити за купуване на шпеков салам – вероятно ще ми отказаха нарязването му. Щеше да последва спор между нас докато граждани недоволстват зад мен за забавянето в опашката. Напускайки ядосан без салама, предложих на приятелка идея за рубрика в телевизията “без коментар”, където заснемаме моят протест срещу отказа им.

Прибирайки се вкъщи след покупки — ябълки, портокали, мандарини..., замислях идеята пред приятелката си накратко пред уговорен разговор утре относно проекта ни. Изготвил съм нови картички с гатанки за Трявна . На път към пощата възнамерявах да взема цветен молив , а подаръкът на Камен включваше приказната книга "Небивалици", тетрадка просто химикалка — всичко това сглобено в прозрачна папка плюс комплект бръсначи получен като коледен дар.

Получих един рожден ден подарък — кръгла свещ при сладоледена къща . Преминавайки през книжарницата Библиополис на Солунска улица , трябваше само още веднъж ако има желаещи картички или рисуването им .

Чух реплика : ”Ами щом лесно се отказваш значи не го обичаш.” И написах до моя приятел обратния отговор на хубавото което описахме във филма…как сме седяли близо един до друг...доколкото усещанията ни преплитаха ритмите помежду си….

Обяснявах му важността : Любовта трае една седмица(композиторско упражнение) , говорейки о свойте преживявания … Всички тези действия доведоха до решение открито пишейки ти тези редове очаквайќи твоят отговор."
Николай Бойков