Ела и съдините. Роман

"... От този момент нататък имам възможността да създам за мама какъвто живот пожелаю. Каквато история искам. Мога да манипулирам съдбата й, да я третирам като кукла във вуду ритуал. Имам силата да я поставям в трудни обстоятелства, изпълнени с самота, липса на любов и страхове; мога многократно да пронизвам сърцето й с отмъстителната си детска ръка. Бих могла дори да я превърна в кралица или богиня... Но не желая това. […] Цял живот чаках момента, когато ще достигна нейната възраст, за да видя дали мога да я надмина. Да разбера какво има отвъд живота ѝ. Нещо необяснимо ме наведе на мисълта, че тази нощ е решаваща – или окончателно ще освободя майка си от себе си, онова тайно бреме в мен, златния пирон, който ми позволяваше да се движа през света, но същевременно ограничава свободните ми движения и дори затруднява представите ми за различен път напред; или... Или какво!?

Из романа "E'ла и съдините""