Необичайно

**КРАТКА ФОРМА**
Замислям се дали все пак не е останало нещо у мен,
което да ти бъде от голяма полза.
Може би някое листче с написани думи,
или пък идея, вещ от дома ми –
камъче, снимка, стар документ или звънче
(да не изчезна). Нещо забранено, което
ако го вземеш обратно,
може да ми помогне да се възстановя.

Зная, че стиховете не са просто нежни целувки,
нито ритуали за надежди.
Освен ако не облека
тихата дреха на новото си съществуване –
като скъсан плат, магарешка кожа или мрежа,
сшита в ден извън седмицата...

И аз избрах краткия формат -
когато преминавам през моста през деня,
толкова странно гледам
отражението си във водите.


**ИМАМ**
Тази любовна тъга така ми подхожда –
както по цвят и кройка, така и в свободните гънки
остава тук.
Нощем висне на закачалката
и чака моментът да започна да сънувам. Разпилява поли с мен
над покриви и дървета; прави се на независима,
харесва себе си и живее свой живот.
Лепи стихотворения по вратите и пее налудничави песни,
докато се напива с пелин.
Придобива форма и сянка, която през деня стои
няколко стъпки пред мен;
разстила се за да минa по нея без дрехи
и ме кара да изпитвам смущение от самия себе си.

Тази любовна тъга е горделива по своята природа.
Скоро ще дойде времето
да й дам име.