Лична карта: Лирика

ИЗПОВЕД

Все за тази честност, честност, честност!
И все пак - известен в неизвестността!
И все така - с потискаща идея:
да оставя чашата си непокътната!
Защо умирам? И защо отново
смъртта приема формата на слово?

В една реалност обградена от зелени мрежи,
змията вече преследва таралежа:
дори се осмелява да разпределя
това, което той е опитомил.
Защо възкръсвам? И защо отново
се връщам към убийственото слово?

Ако можех сам да изхвърля ръцете си
и след това безразличен да тръгна
из тези маргаритки и треви,
съблечен и очистен от нечистотите –
да се радвам на всичко слабо силно,
в съвсем начален и забравен стадий!

Проклет да бъде моят стих!
С народа си се разделих!