Стихотворения с биография

Чаках толкова дълго да получа вашето обаждане, да ме потърсите. Не исках просто думи или обещания; желаех да ми покажете и докажете любовта си. Чакането беше наистина дълго – оставих чиниите немити, а по пода натрупах купчини с книги, вестници и написани листове. Не оправях леглото си, не метях и не бършех праха, който се натрупваше по рафтовете, под леглото и на масата. И продължавах да чакам.

В тази стая понякога излизах с надеждата случайно да се срещнем – в тролейбуса, на улицата или в университета; може би в библиотеката… където и да е. Мечтаех за мигове прекарани заедно – кафе или разговори разходки из софийските паркове.

Когато днес се прибрах след един безсмислен ден, осъзнах че никому добро не сторих. Реших най-накрая да сложа ред в стаята: пуснах Sogno на Бочели и започнах да подреждам книгите и бележките си. Оправих леглото си, сгънах дрехите от фотьойла и измиях всички чинии - чаши, вилки и буркани. Селин Дион пееше "Сперанца" със завладяващ глас като онзи момент от Титаник.

Избърсах праха около себе си, пометох всичко нагледано мръсно and преминах с прахосмукачката; събрах боклука за изхвърляне. Вече стъмняваше когато наредих пасианс преди лягане – запалвайки свещта подарена ми от вас на Коледа. Понякога се будех през нощта та виждах как тя мъждука в тъмнината - фар за загубените кораби.

На сутринта забелязах че восъкът вече бе капнал върху дървения свещник; реших че трябва нова свещ да купя.