Седмото зърно

В изложеното от мен, което е записано, няма никакви измислици. Липсват и излишни художествени преувеличения. Дали образите на действителните персонажи са пострадали от моята неумела реч, читателят може да прецени сам. Позволих си да сменя имената, считам това за дълг към паметта на покойниците и проявление на уважение към професията на живите. Техният труд е както важен, така и чувствителен. В наши дни по тези теми се спекулира в значителна степен. Някога поетът Йосиф Петров заяви пред Великото народно събрание, че името на човек представлява кристална ваза, която той опитва да балансира върху главата си през целия живот до момента, когато престане да ходи по земята и тръгне към гроба. За съжаление или щастие след смъртта името продължава да носи срам или слава за индивида. Много жалко е обаче историците да не се интересуват от имената на героите в моя разказ. Но защо ли? Вероятно заради автори, които преувеличават или фантазират. Историята анализира велики фигури като Калигула, Хитлер и Сталин; а истинската история за шпионите остава забравена…