Студентът по медицина и уличницата

Жана изпитва дълбока и специална привързаност към Веселин, наслаждавайки се на възможността да го наблюдава. Той е точно нейният тип мъж от младостта й. Очарована е от неговите черти, включително пръстите му - дълги и силни, които също така са чувствителни; всяко докосване до кожата й предизвиква трепет. Ноктите му в розов цвят напомнят за момчешки вид, изглеждат лакирани и с изрязани краища, а белезникавите месечинки в основата им говорят за късмета му. Ако той я вземе под крилото си, тя би била готова да бъде вярна до края на живота си – въпреки всичките разочарования, през които е преминала досега: сменяла е партньори между глупави мъже и непочтени натури, като винаги остава виновната страна. Децата ѝ вече пораснали скоро ще ѝ кажат истината. Жана беше толкова нежно момиче някога; сега все още притежава красота и привлича погледите около себе си, но се чувства опустошена отвътре. В гимназията имаше приятел подобен на Веселин – той само я наблюдаваше без см勇ност да заговори. Тогава тя бе свежо момиче с много желания; именно това привлече бащата на децата ѝ при нея - той я изцеди emocionalно и след това я остави сама. Сега Жана мечтаеше за живот с Веселин като своя партньор, уверенa че няма да я напусне…