Възречени от Манастър

Романът "Възречени от Манастър" разглежда историческата съдба на тракийските бежанци, която често остава в сянка. Авторът Никола Инджов, който е пряк наследник на българите, изгонени от Беломорска Тракия, представя вековното родно място, което макар и извън границите на съвременната държава, все пак живее чрез хората днес. Разрушенията на българските територии около делтата на река Марица след Балканската война през 1913 г., изгнанието на цели населени места по егейските острови през 1921 г., както и насилствената размяна между българи и гърци през 1924 г. – тези важни събития оформят основните сюжетни линии в романа. Персонажите в произведението олицетворяват духа на миналото и продължават да живеят сред нас като „ангелски човеци“ — символи на народния живот от старата история.