Едни и същи думи. Останали стихотворения

На остров Кондау в Индокитай се срещнах с мъж, осъден на три години смърт, но спасен благодарение на събитията, които разлюляха света през 60-те години. Тази присъда се изпълнява от палач и лекар. В началото на първата година при осъдения идва палачът и му отсича първото прешленче на палеца на единия крак. След него пристига лекарят, който спира кръвотечението и лекува раната. Когато тя заздравее, палачът отново идва и отсича второто прешленче. Процесът продължава по същата схема – един и същи палач, един и същи лекар – до таза, след това пръстите на ръцете, китките, лактите и раменете. Човекът не умира само защото лекарят е винаги след палача; той зараства една рана след друга. Диша, вижда и говори... Изчислено е обаче, че в последния ден от третата година палачът ще дойде самостоятелно да отсече езика на осъдения – никакъв лекар не може да предотврати смъртоносното кръвотечение от устата му.

И така човекът най-накрая умира. Всеки един би бил осъден на подобна смърт ако бъде лишен от своя език или способността си да изразява себе си чрез слово. Замисляме ли се ние над факта как този "палач" броди сред нас? Един ден той ще дойде без лекар! (Никола Инджов)