Четвъртата власт; ч.2

Материалът е поръчан от най-високите инстанции, осъзна Сокеров, което означава, че конфликтът се води между политическите фракции. В този контекст съчувствие не може да има нито за Чакалов, нито за Белов или Владо Гицин. Един час по-късно той предаде документите на един от най-доверените си хора – арменец, и му заяви директно:
- Искам да говориш открито, ясно ли ти е?
- Напълно - потвърди арменецът. На следващия ден изданието „Ниво“ публикува шокираща статия с въпрос: „Защо Белов и Чакалов все още са на свобода?“ Под заглавието бяха изброени подзаглавия като: „бозпримерен цинизъм“, „изработени от Политбюро“, „корупция“ и ужасяващо разпиляване на държавни средства.

Обществеността в страната реагира остро. От сутринта радиото започна активно да обсъжда материала – споделяне на мнения, анализи и препоръки; по-късно през деня телевизията се включи със своето централно предаване, където темата бе разгледана задълбочено с въпроси от зрителите. Но Борис Чакалов нямаше време или желание да се занимава с тях; той вече беше насочил вниманието си към нова цел и както винаги оставаше крачка напред пред конкуренцията...