Душата хвърли дрехите си за пране. Поезия

Има книги, в които се чувстваш сякаш си у дома. Твоите страдания и радости, спомени и надежди изглежда живеят между кориците им. Именно такова усещане изпитвах, докато преглеждах още неродената поетична творба на Диана Иванова. Бях ангажиран с нея като редактор в етапа на ръкопис, което ме прави горд съучастник в нейното раждане на бял свят. Няма да ви занимавам със задкулисната работа между мен и автора – тя беше предимно техническа, тъй като самата поезия вече притежаваше необходимото излъчване с минимална козметика за финализиране. Но чувството за дом остана с мен през целия процес. Не защото сме преминали през едни и същи преживявания (поезията не допуска такива буквализми), а защото искреността и разголването на поетичната душа неизменно стават част от твоя дом, ако си истински читател.

Радвам се, че Диана успя да повярва първо в себе си, а след това и в мен (поредността може да е различна, но това няма значение за литературния факт), позволявайки тази поезия да напусне „чекмеджето на годините“.

Така че ти също ще намериш свой дом сред тези редове!