Само 72 минути болка. Поезия

„До вечерта съм сменила всички сезони.“ Тази фраза от стихотворение на Царина може да се разглежда като своеобразна визитка на нейната поезия. Това момиче е едно от най-приятните открития, които направих в поредицата курсове по творческо писане на „Академия Знание“.

Въпреки темите, с които сме работили през определените петъчни срещи, тя винаги успява да ме изненада с необичайните обрати в своето поетично мислене. Лирическата героиня при нея е многопластова – може да бъде щастлива и нещастна, тъжна и радостна, мъдра или наивна; понякога дори измамена или лъжеща. Но всяка нейна дума носи тежест и ни привлича към нейните поетични идеи без възможност за бягство. И всичко това става само за 720 минути... болка. Самоиронията й изглежда естествена – вярвам, че никой не може да я усвои чрез обучение. Освен това имам усещането, че тя притежава уникална защита срещу клишета; просто те са извън нейния свят. Диша свой собствен автентичен поетичен въздух и аз се радвам, че има смелостта да го сподели с нас – читателите.

Сега ще си позволя един шаблон: Това е книга - изповед. И именно така трябва да бъде, защото ако зад стиховете липсват лични преживявания (без ненужен буквализъм), всеки втори човек би могъл да напише подобно нещо и тогава произведението няма характер и авторът остава без идентичност. В „Само 720 минути болка“ можем да намерим почерк, физиономия и силен характер — качества, които защитават тази поезия през всичките ? сезони!