Разкази Т.2: Всеки ден не е петък. Сладки и горчиви разкази (юбилейно издание)

НИКОЛА СТАТКОВ – НА 90 ГОДИНИ!

„Не вярвам нито в Бога, нито в Дявола, но уважавам християнската вяра на нашия народ, която е помогнала за оцеляването му след близо седем века робство под византийско и турско владичество…
Никола Статков е писател с богат опит – прозаик, сценарист и журналист. Той е роден на 1 юни 1932 г. в село Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1955 година. Работи кратко като съдия в София, а после четири години във вестник „Вечерни новини“. Повече от тридесет години прекарва в Българската национална телевизия, където дълго време е главен редактор на отдел „Кино“. Неговото творчество включва разкази и романи, както и множество сценарии за киното и телевизията. Член e на Съюза на българските писатели и първият почетен гражданин на Вършец. През 2014 г. получава националната награда за белетристика „Георги Караславов“.

Статков представлява важна фигура сред българските писатели; неговите творби са вдъхновени от северозападния литературен стил начертан от Йордан Радичков. Обаче той не може да бъде наречен просто "регионален" автор - героите му имат универсално значение: Мито Благата дума, Пурко, Мика Бялата гълъбица и други персонажи са толкова реалистични и ярки, че човек би очаквал да ги срещне във всяко българско село. Пише със завладяващ чист език; всеки детайл е старателно обработен – той разбира напълно човешката същност или селския живот.

„Децата не осъзнават старостта или смъртта - това прави живота им прекрасен; те живеят без страх за бъдещето. Аз обаче вече съм преминал този период – знам какво означава края по пътя ми до тук . Живях достойно без да вредя никому , помагал съм много хора . Рядко получавам благодарности ; тези винаги са били дефицитни ; повечето случаи приключват така: изтъквам платното си , ритам ти кросното . Винаги оценявам доброто което ми се стори , никога не съм ритал ничие кросно . Работил съм усърдно с любимите си инструменти : мотиката и перото . От плодородието между тях остава още : овошките които насадих през годините остават там , както плодовете от перото ми: дванайсет книги със сборници разкази , романизирани истории ... И десетки статии , есета , репортажи... Имам прекрасно семейство: жена ، дъщеря ، син و четирима внучета плюс един правнук … Все още има няколко близки родственици около мен както верните приятели … Искам само най-доброто за всички!..."