Ако можехме да лаем

В нашата класическа литература можем да открием великолепни примери за връзката между хора и животни. Те продължават да вдъхновяват и служат като модел на взаимодействието ни с природата, тъй като живите същества са най-прекият мост към нея.

През последните години обаче някои от идеалистичните представи от миналото бяха разрушени. Поредица от бедствия разкриха пред нас много неправди спрямо нашата планета. Сякаш мощен организъм отправя обвинения към нас, което ни принуждава да обърнем внимание и на животинския свят.

В сборника с разкази „Ако можехме да лаем“ се поставя въпрос, който доскоро не сме си задавали: Не очакваме ли повече подчинение от животните около нас вместо истинско приятелство? В стремежа си да видим човешките черти у четириногите, пропускаме ли уникалността им? Трябва да направим крачка назад и да оценим характера на всяко живо същество, а не само себе си в него.

С това казано би трябвало вече да осъзнаем, че става дума за човечество. Не в смисъла на баснята, а като напомняне – превъзходството на човек носи със себе си и голяма отговорност.

М.С.