Разкази Т.2/ Никола Статков

НИКОЛА СТАТКОВ е роден на 1 юни 1932 г. в село Долна Бяла речка, област Монтана. Завършил е гимназия в град Вършец и след това Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кратко време е работил като съдия в столицата, а после четири години във вестник „Вечерни новини“ и повече от тридесет години в Българската национална телевизия, където дълго време заема позицията Главен редактор на кинопрограмата. Статков има издадени сборници с разкази: “Лъжата, че си живял”, “От Бога до дявола”, “Соленият вкус на кръвта”, “Всеки ден не е петък”, “Любовни разкази” и “Горчиви разкази”. Освен това той е автор на романите: "Ден като нощ", "Белег без рана", "Отмъщението" и "Стоте ключа". Неговото творчество включва сценарии за игрални филми като "Господин за един ден", "Темната кория", "Юмруци в пръстта", "Двамата" и телевизионния сериал "Неочаквана ваканция".

Във втория том са събрани разказите от произведенията му: “Всеки ден не е петък”, “Любовни разкази” и “Горчиви разкази,” както и текстове публикувани в различни периодични издания. Тези творби представят съвременните размисли на талантливия писател относно радостите и притесненията на настоящето, както и проблемите в сегашното общество. Историите варират между тъжност и весели моменти, обхващайки всички краища на България.

Никола Статков споделя своята страст към писането - той желае да запише всяка интересна случка или човешка съдба само върху няколко страници. Въпреки това проявява интерес към по-широкото платно на романа; затова вече подготвя четвъртия си такъв проект, който разглежда положителните аспекти и недостатъците на социализма у нас, както и негативните черти на капитализма днес. Убеден е, че най-добрите му истории все още предстоят да бъдат написани.

Колоритният стил при Никола Статков произлиза от богатството на неговото родно място. Спомня си как слушал историите още от детството – у дома или сред природата благодарение най-вече на баща си Мито Благата дума, която му дала основополагащи знания за красотата na българския език. Рядко ги записвал; те оставили отпечатък върху него така естествено сякаш били част от майчинското мляко. Разпознава тъгата ни пред малкото разнообразие думи по времето днешно; мнозина заменят местния лексик с чужди термини — ситуация която води до загуба идентичността ни като народ.

„С една ръка не можеш да се измиеш.”
„Давещият се хваща даже за змия.”
„Хапаният от змия бяга даже от гущер.”
„Направиш ли добро – забравяш го зад себе си; то ще ти се върне.”
„Ако всеки помисли как би се чувствал другият – злини нямаше да има.“
„Тайната остава тайна докато я носиш със себе си."

Така говореше Мито Благата дума.