Да

В романа на Николай Табаков всичко – героите, техните мисли, обстоятелствата и причинно-следствените връзки – е изключително систематизирано и свързано в контекста на сложната човешка мотивация. Над всичко стои баналната концепция за смисъла на живота. Въпреки това, персонажите са нестандартни; те представляват необикновени личности, които носят отпечатъка на мястото си – планината. Там времето тече по различен начин: градът е далечен; планината предлага друга форма на цивилизация, където ритъмът на живот е по-бавен – птиците летят с悠然，щъркел може да падне през комина в дома, а глиганът изглежда като товарен влак. Жените могат да привлекат мъжките погледи със своето присъствие.

От теоретична гледна точка сюжетът постоянно проектира основната идея за смисъл върху героите си. Кумчо Вълчо намира целта си в служението и наблюдението (въпреки че се влюбва в удивителна жена); Камен Енев е посветил живота си на лечението и търси смисъл високо сред житейските предизвикателства. Той разисква принципа и ежедневно доказва неговата реализация; другият герой Веселин от Масларите не успява да формулира водещия мотив за себе си - той започва със спорта, преминава през омраза и отказ от милостта до осъзнаването, че парите не могат да купят онова което истински има стойност.