Всичко, което се случва

Очаквайте!!!

Литературата може да запълни неохотното мълчание на историците и изкривените интерпретации на историята. Това е възможно, когато се прави с талант, вдъхновение, дълбочина и безусловна честност. След романа „Поразените“ Теодора Димова отново демонстрира това в новото си произведение „Всичко, което се случва“, което разглежда съдбата на евреите както в България, така и в Европа по време на Втората световна война. Романът предлага много информация за миналото, нюансирайки исторически факти и човешки истории, но го прави по начин, който съчетава характерната фикционална природа с отличителния стил на писането на Димова – с проницателно навлизане в психологията и разголване на съвестта.

„Всичко, което се случва“ представлява значимо произведение не само за вчерашния свят, но и за настоящето ни време, където уязвимостта на човечеството продължава да изисква защита чрез моралните ценности като прошка и любов.

проф. Амелия Личева

Смятам тази книга за уникална сред съвременната литература. Тя впечатлява със своето нравствено послание комбинирано с психологически анализи на множество човешки съдби при гранични условия. С документална точност и емоционално участие авторката реконструира един жесток период – 1940–1943 г., когато е въведен зловещият Закон за защита на народа; времето в което истинският герой (основаващ се върху реален човек – Димитър Пешев), предотвратил депортацията на българските евреи към смъртните лагери, бил осъден от собствените си партийци като предател. Вместо да акцентира върху героизма обаче, Теодора Димова подчертава страха, песимизма и отчаянието - както през погледа на жертвите така и през очите na този , който проявява смелост срещу унищожението им . По-късно той самият става обект нa обвинения във фашизъм και e превърнат във "бивш човек". Осъден от т.е наречен Народен съд , той изпада в унижение і оставайки лишeн oт какватo й da било бъдеще след комунистическите промени , размишлявайки над своя живот той открива себе си докато неговата искрена интроспекция бива допълнена от още повече лични или социалнопсихологически саморазкрития чрез прекрасно изградени женски персонажи.

Алберт Бенбасат