Ветровете ни мраморни

На пръв поглед изглежда като обемиста книга, но всъщност в нея се крият две отделни истории.

Едната от тях представлява стандартно повествование – в едно село живее скулптор, около когото бушува животът, изпълнен със страсти, желания и дори убийства. Той работи на брега на река Дунав по европейски проект за създаване на десет известни личности от Европа плюс трима българи. Проектът се реализира във всяка страна членка на Европейския съюз. Има много шум и самохвалство около него. Скулпторът е признат за най-добрия в Балканите. Но книгата не прославя Европа по този начин; тя подчертава как всички големи човешки обединения губят своята уникалност вследствие на унификацията им. В допълнение, Европа притежава такова разнообразие и многоликост, че ако запази автентичността си, ще бъде далеч по-интересна отколкото при опити за стандартизация.

В романа има още един важен аспект: представени са десетте най-влиятелни европейци от 20-ти век глава след глава, както и трима значими български фигури. Изборът им несъмнено е бил труден. Всяка една глава разказва интересни факти относно тези велики личности. Например Борис Христов започва кариерата си като баритон; той никога не е бил бас… Заради това години наред хората били учудени от неговия мек глас – дълбок и мощен, но който не разрушава таваните на операта. Това именно е откритие: че той всъщност е баритон.