Няма да е все така

Този роман разглежда както силата на човека, така и неговата уязвимост, крехкост и беззащитност. Един от персонажите задава въпроса: „Дали историята винаги ще се изменя? Ето един човек си тръгва, друг го замества... Дори онези, които създават историята или я преподават, изчезват. А вечната история продължава да звучи с последните си страници зад тях и затваря врати. Господи, не можеш ли да спреш за миг?“

В произведението „Няма да е все така“ Николай Табаков предлага иновативен стил на писане, който обединява лирични и психологически елементи с иронично-анекдотичен подход. Въпреки че разказът напредва линейно, той представлява неепично повествование, основано на асоциативни отклонения и цикличност. С акцент върху иронията (и донякъде гротеската), авторът наблюдава света през очите на своите герои от необходима дистанция, което му позволява ясно да оцени техните социално-психологически трансформации.