Литература на случаите. От "Тютюн" до "Хайка за вълци"

По-подробното документиране и систематизиране на деавтономизирания литературен контекст в Народна република България ще разкрие каква важна роля играят т.нар. случаи в неговото събитийно развитие. Тези случаи представляват инциденти в литературата, около които се формира значително струпване на мнения „за“ или „против“, реакции от страна на критиците и властите, активиране на цензурата и действия на тайната полиция, мероприятия организирани от Съюза на българските писатели и свързаната с него партийна структура, а понякога дори намеса – явна или скрита – от самия комунистически лидер. Възникват слухове и анекдоти, а авторът е изправен пред сложен избор по отношение на произведението си, което е провокирало тези реакции.

Обикновено случаите в литературата през НРБ са изградени около определени творби, автори и публикации или конкретни литературно-политически въпроси. Най-известните примери включват случая с „Тютюн“, случая с „Люти чушки“, случая със Солженицин и случая с „Лице“. Но дали само те? Вече се обсъждат случай със сборника „Спомен за страха“/„Стихове“ от Константин Павлов, случаят с „Бележник“ (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), както и случаят с Николай Кънчев – "Колкото синапеното зърно" (1968). Други примери са романът "Покривът" от Георги Марков и два случая свързани с Иван Динков: "На юг от живота" (переработена стихосбирка от 1967 г.) и "Хляб от трохи" (повестта му отпечатана през 1970/1971 г.). Предстои да бъде направена пълна инвентаризация на всички подобни случаи.