Историкът и множественото минало

Текстовете, събрани в тази книга (както непубликувани, така и публикувани у нас или зад граница), са написани през последните двадесет години в различни моменти и по разнообразни поводи. Те отразяват дългогодишния ми интерес към разбирането на комунистическия феномен, режима в България и ежедневието на обикновените хора при комунизма. Общото между тях е специфичната перспектива на изследователя, който се сблъсква с предизвикателствата на паметта, противоречивите свидетелства и множеството индивидуални истории. Инструментариумът на този изследовател включва както внимателно документиране на явленията, така и интерпретационни методи от политическата философия и широк спектър социални науки, като особено внимание се отделя на новите тематики и подходи в съвременната историография – ролята на историка в настоящето време, микроисторията, взаимовръзката между история и памет, „места за спомен“...

Заглавието на книгата намеква едновременно за историка като символична фигура с чисто познавателна функция и за конкретен историк със субективно оцветени спомени. То поставя акцент върху опитите да бъдат помирени тези две роли. Научното проучване не трябва да бъде смесвано с актуалната политика; въпреки това историята не може да бъде лишена от морални и политически ориентири. Работата на историка надхвърля само установяването на факти — тя включва интерпретация насочена към истината както и стремеж към добродетелност. Въпреки че науката не бива да влиза в конфликт с политиката, съвременният историк трябва да предлага приемлива концептуална рамка чрез която индивидите могат да развият свои собствени способности за анализиране оценяване и вземане решения — често свързани именно с политика.