Поколение и поезия 1956-1989

Изследването в книгата разглежда различните поколения и установените поколенчески модели в българската поезия от 1956 до 1989 година. То анализира възхода и упадъка на "априлското поколение", както и неговото формиране и укрепване през 60-те до 80-те години, подчертавайки значимостта му за култа към личността на Тодор Живков, особено при честването на юбилея от 50 години на Любомир Левчев като национален поет.

Книгата проследява опитите да се утвърди ново поколение през 70-те и 80-те години, изследвайки генеалогичните линии на "тихата лирика" и идентификациите между поколенията, вдъхновени от творчеството на Борис Христов. Особено внимание е отделено на двете генерации от 80-те с акцент върху Георги Рупчев. Това е произведение за надеждата в литературата – за трудностите при разпознаването им в общност, понякога свързани с преждевременното остаряване в борба за влияние, а друг път - със стремежа им да избягат от конфликти и да се самоопределят сами. Разказва се литературноисторически за победите и загубите между поколенията, покварата и обезличаването, но също така за устойчивостта и величието.

Тази книга е част от серията "Литературата на НРБ: История и теория".