Името на поезията: Николай Кънчев

Книгата на Пламен Дойнов представлява дълбочинно изследване на литературната история, в което се акцентира както на уникалността на поетичния стил на Николай Кънчев, така и на трудностите при утвърдването му през периода на Народна република България.

Това издание е резултат от петнайсетгодишно проучване върху творчеството на един от най-влиятелните български поети - Николай Кънчев (1936-2007). В него са разгледани сложностите около възприемането на първата му стихосбирка "Присъствие" и осъждането на втората - "Колкото синапено зърно". Също така е подчертано как той успява да запази своя уникален почерк въпреки забраната за публикуване между 1968 и 1980 г., както и опитите от страна на Държавна сигурност да попречат за преводите на негови стихотворения извън страната. Книгата очертава значението му като един от водещите световни поети, пишещи български език през XX и XXI век, който играе важна роля в развитието и обогатяването му.