Икономика на "възродителния процес"

Румен Аврамов, икономист и историк на стопанството от Центъра за академични изследвания в София, е автор на няколко значими произведения. Сред тях са "Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало" (2007), "Пари и де/стабилизация в България, 1949-1989" (2008) и "„Спасение" и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944" (2012). Той също така е редактирал сборници с архиви от Българската народна банка и със Надя Данова е работил по темата за депортирането през март 1943 г. на евреите от Беломорска Тракия, Македония и Пирот.

„Възродителният процес", който се провежда между 1984 и 1989 година, оставя дълбок отпечатък върху колективната памет на българския народ. Обществото често се връща към този период с различни намерения, опитвайки се да разбере многопластовостта на това зловещо социално експериментално начинание. Асимилационните усилия срещу турското малцинство у нас и последвалият им провал предизвикват множество интерпретации, но все още остава неясно какво точно включват тези събития.

Книгата разглежда по-малко проучените икономически аспекти на „Възродителния процес”, анализирайки последствията му чрез призма на стопанските реалности. Целта й е да определи цената за агресивната политика спрямо българските турци. В общ план тя подчертава как „Възродителният процес” служи като основен катализатор за Големия взрив – окончателното разпадане на комунистическото управление у нас. Под натиска от остри етнически конфликти системата рухва при условия, които едновременно разрушават планираната икономика и възраждат най-регресивните практики свързани с “военния комунизъм”. Резултатът след тази бурна фаза оказва значително влияние върху икономическата култура по време на прехода след него.