Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления

Книгата изследва божествата на съдбата, представени в митологиите на различни култури. Те могат да се проявяват както в група от богини, така и индивидуално. Някои са носители на благоденствие, докато други предизвикват страх. Тези божества имат силата да даряват живот или да причиняват смърт; те могат да бъдат любящи или наказателни. Всички те водят към древния образ на Великата майка-богиня.

Авторката анализира еволюцията на концепцията за съдба, нейните персонификации и имената, с които се обозначават съдбовните божества в различните езици.

Изследването обхваща разнообразие от теми свързани със съдбата – например процесите по предене и тъкане, текстът като тъкан, а също така връзките и възлите използвани за магически практики.

Тази разходка из света на митовете достига дълбоко назад във времето до периода на палеолита и неолита. Авторката задава важни въпроси относно идентичността на божествата на съдбата: защо са три броя, защо представляват женски фигури и как взаимодействат с архетипа на Великата майка.

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава курсове по общо езикознание и балканска социолингвистика. Изследователските й интереси включват митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст. Следващите й проекти ще се фокусират върху митологията от Древния свят - Близкия изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим; тракийската митология; както и легендите за германците, келтите, балтийците и славянските народи в Балканския регион.

„Божества на съдбата“ представлява значимо произведение в сферата на сравнителната митология от български автор. То може да бъде сравнявано с класическите трудове като „Златната клонка“ от Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ от Джоузеф Кемпел.