Густав Вайганд и балканското езикознание

Мая Александрова е преподавателка в Софийския университет „Св. Климент Охридски", където работи в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Нейните научни интереси обхващат области като общото и балканското езикознание, социолингвистика и етнолингвистика.

Този труд представлява докторска дисертация, посветена на значимия немски изследовател от края на XIX и началото на XX век Густав Вайганд. В него се разглеждат неговият живот и изследванията му върху различните балкански езици, анализирано е състоянието на науката за тези езици преди него, както и неговите приноси и грешки. Основните теми и проблематики, които Г. Вайганд обсъжда, включват румънския език с диалектите си, българския и албанския език – тяхното формиране и развитие на Балканите , а също така отношенията между тях. Поради факта че лингвистичната дейност на учения не може да бъде отделена от политическите му възгледи стремежа му към обективна оценка както на лингвистичното, така и политическото положение сред народите от Балканите са представени неговите виждания относно конфликтите в региона. Особено актуално днес остава мнението му, че „главната маса население в Македония се състои от българи... Ще наричам жителите там българи вместо сърби, тъй като те самостоятелно се идентифицират така και техният език представлява един български диалект."