Тракийските мистерии

В настоящата си творба Валентин Йорданов разглежда свещените практики на наследниците и последователите на синовете на Зевс – Аполон, Хермес, Хефест, Якхос, Пеласг и Дионис/Бакхус в регионите Тракия, Анатолия и Елада. Тези култове са дали начало на четири значими религиозни системи, които както поотделно, така и заедно представляват общ тракийски мистерии посветени на бога-слънце. Те са формирали духовния живот на древните народи и са оказвали влияние върху човешкия дух повече от осем хилядолетия до възхода на християнството.

Важно е да се отбележи, че древният слънчев култ и неговата последна форма като тракийските мистерии не представляват религиозна утопия с цел контролиране или подчиняване съзнанието на хората. Напротив – този култ предлага философия за свобода и радост в живота, която предоставя реалистичен светоглед за разбирането на човешкото поведение в синергия с природната среда. Слънчевият култ приема човека като естествено продължение в еволюцията сред животинското царство; затова той популяризира идеи за зооморфни превъплъщения и тотемизъм.

Също така този култ изгражда ясна космогонична концепция относно произхода и съществуването на Вселената (включително небесните сфери) а също така мястото на живите организми върху Земята. Важен аспект от тази представа е теорията за безсмъртието чрез реинкарнация, около която се оформят законите регулиращи социалното взаимодействие.

Тази изключителна философска система не трябва да бъде схващана днес просто като обикновена религия ограничаване мисленето - какъвто е случаят при християнството, исляма или будизма. Не случайно жизнеспособният Слънчев култ успява да просъществува цели 22 000 години! През този дълъг период известен в митологията като „златната ера“ под управлението Уран и Кронос цивилизацията напредва стабилно без унищожение нито замърсяване натуралните ресурси - явления далеч от действителността през последните две хилядолетия.