Славянски митове

Славянските култури имат широко разпространение, обхващащо източните славяни (Русия, Украйна и Беларус), западните славяни (Чехия, Словакия и Полша) и южните славяни (страни от бившата Югославия и България). Те са свързани чрез разкази за приключения и магически елементи с дълбоки корени в общото предание. В тази първа колекция от славянски митове, предназначена за международната аудитория, Ноа Чарни и Светлана Слапшак умело съчетават преразказ на древните истории с детайлен анализ, който осветлява тяхното значение в сърцевината на славянската традиция.

Въпреки че тези митове не са толкова известни като тези от древен Египет, Гърция или Скандинавия, те ни представят много познати мотиви: капризни божества, демони и феи; зловещи вещици с магии както за вреда, така и за лечение; върховен бог способен да извиква бурите и да хвърля гръмотевици. Боговете се събират под Световното дърво – аналогично на Игдрасил от скандинавската митология или пък след идването на християнството сред облаците. Вампирът – често единствената дума от сръбско-хърватски произход в чуждоезичните речници – а также върколакът излизат от плитките гробища на старите вярвания.

Чарни и Слапшак внимателно анализират историите за произхода си през призмата на оригиналността им преди изменението им първоначално от християнските летописци и по-късно от XIX-векови учени търсещи свои национални идентичности. Те откриват връзки не само със съседните пантеони на Гърция, Римска Империя, Египет или Скандинавия но също така със системите верования у местното население в Австралия Северна Америка Южна Америка Африка Азия. Така те извеждат универсалните концепции които противоречат на културния контекст в историите които споделяме помежду си.