Безгръбначна Испания. Нахвърлени мисли за историята

Поради някакво необичайно разстройство на въображението, типичният испанец често изгражда илюзии за миналото, вместо да се фокусира върху бъдещето – което би било далеч по-полезно. Колко много ни е възпрепятствала и продължава да ни пречи идеята, че сме имали изключителна култура, чиито традиции и образци трябва да бъдат запазени! Нима не е най-лошият вид песимизъм убеждението, че Испания е била перфектната нация в продължение на векове, а след това е изпаднала в дълбок упадък? Не означава ли това също така, че считаме нашия народ за преминал през своя зенит и потънал в старческа немощ? Там където няма малцинство с влияние над мнозинството или пък мнозинство готово да приеме влиянието на малцинството – там обществото може или напълно да отсъства, или вероятността то да престане да съществува е висока. Испания без ясна посока се влачи не само в политическата сфера, но още по-сериозно - в самия социален живот.