Бунтът на масите

„Бунтът на масите“ е може би най-известната книга на Ортега-и-Гасет, която е преведена на български. Основната й цел е да анализира подробно кризата сред елитите и загубата на тяхната легитимност, което води до появата и утвърдяването на нови социални и политически слоеве. За да се разбере същността на произведението, е необходимо да се вземе предвид историческият контекст, в който то възниква. През 1929 година авторът започва публикуването му под формата на статии във вестник „Ел Сол“, а по-късно през същата година книгата излиза самостоятелно. Този период представлява Испания между двете световни войни, когато страната преживява безпрецедентна икономическа криза, довела до жестоки репресии срещу работниците и интелектуалците. Налице е пълна несъответствие между буржоазията и диктатурата, докато революционните настроения изпълват атмосферата с напрежение. Това време бележи освобождението на едно общество, разкъсано от конфликти и все още живеещо под влияние на феодални структури. И внезапно обществото сякаш избухва... Ортега-и-Гасет извършва историко-философски анализ върху концепцията за маса - какво означава обществото-маса, човекът-маса и малцинството от избрани индивиди. Той проследява развитието на социалните отношения от древността до неговото размирно време.

Интересното е как паралели могат да бъдат проведени със съвременния свят – нещо неочаквано според него? Както той описва човека-маса:

„Масата представлява онзи индивид, който по различни причини не цени себе си като личност; чувства се „като всички останали“ и това му носи удовлетворение.“