Гинсбърг срещу Буковски в публиката

**Предговор**

Излизам от дома си без конкретна цел, просто искам времето до 19 часа – до най-важната среща днес пред Одеон – да премине приятно и в сянка, с един или двама приятни хора. И наистина така стана, но беше само един. Седнахме под върбите в градинката на Свети седмочисленици и обсъждахме атентата в църквата „Света Неделя“, както и Джон Фанти и забележителния оркестър „Фанта“. Бях взел два екземпляра от книгата на Фанти - цената им беше само левче - научих за намалението от неприятната продавачка в един ужасен магазин. След това станахме, минахме покрай французойките край съседната пейка и се отправихме надолу по улица Графа. На Попа видяхме наш общ познат барабанист и зелена коса шестнайсетгодишна пънкарка, която учи и живее във Вашингтон. Поздравихме се кратко с "здрасти" и "чао", а самолетите продължават да не летят над Вашингтон. Продължихме надолу, а там – както е в гробищата или ковчезите – има само голи факти; всичко останало е също просто факти.

Стефан Иванов