ДНК. Стихотворения

На финала?

Точно преди да вдишам поредната глътка въздух...
в края на улицата,
в заключителните мигове на деня,
в завършека на...
ти си там и се усмихваш.
в тишината между ударите на сърцето ми...
на края на полета на птиците,
при завършека на есенния сезон,
в окончанието на...
осъзнавам, че единствено черното в очите ти
е безкрайно.
без-край-но-и-без-спомен за начало.
обречени без-край-на-смъртие.
по-мъртви от всички смъртни...
...ние двамата...
...и гълъбите по главната улица...
…
Вечното чакане за Нещото.