Момчето което говори с морето

Момчето, което разговаря с морските вълни на необичаен език, бях ли аз? Ти си моят спомен от безгрижното детство - дълбокото и постоянно море, всичко минава.

Ох, колко много години преминаха – години, които никога няма да се върнат. Къде са те, кажи ни, кажи ни, моля те море; желая ги обратно.

Сега идвам при теб самотен и натежал от грешки. Вземам шепа вода от теб – капка любов за деня ми.

Прекършени клони и стари панталони с кърпена риза – нашите бедни дрехи. Няма следа от злоба или стремеж към слава; само желание за приключение в мислите на момчето.

Често се чудя защо не опитам да синхронизирам живота си с теб и смело да направя крачка напред. Искам да оставя спокойствието у дома и прашния делник зад себе си и да се потопя в теб.

Как би било прекрасно със старата риза да поема риск! Има ли надежда? Тук е началото ми - невинно и чисто като огледало; ти го отражаваш.

Момчето, което говореше с морето на странен език - бях ли аз тогава? Ти си моят дар от светлото детство - дълбокото и непреходно море: всичко минава.