Господарят на душите

В романа "Господарят на душите" Ирен Немировски рисува портрета на един от многото “емигранти”, които пристигат от източна Европа между двете световни войни, носейки в себе си горящата мечта за успех.

С прецизно и едновременно остро перо авторката разкрива суетността и амбициозния валс на обществото, описвайки динамичната социална и интелектуална атмосфера на времето.

Действието се развива в Ница през 1920 година. Младият лекар Дарио, беден и гладен, приема да извърши нелегален аборт на самоуверена авантюристка от Ню Йорк с цел да спаси жена си Клара и тяхното бебе. Този акт му позволява като син на дребен търговец с гръцки и италиански произход да оцелее сред бездушната елитна клиентела. С течение на годините той натрупва дългове, но скоро осъзнава гениалната идея как да промени съдбата си: манипулирайки новаторската психоаналитична теория с хитрост, той става моден шарлатан – своеобразен „господар на души“, който постига обществен статус, но цената е висока...

Авторката също така подчертава как героят чувства себе си като изгубено диво животно далеч от своя дом. Никой не му предлага помощ; думата "почти", която често чувал относно принадлежността му към страната е символизирала за него огромно чувство за загуба и страдание. Без приятели или роднини той не успява да намери място за себе си там.

Той вижда необходимостта от човек, който ще изслуша мръсните им тайни – изповедникът би могъл да ги освободи от угризенията им… Да даде стимул! Това представлявало бъдещето му – бъдеще като шарлатан, използващ пороците на богатите по подобие засаждането на семена в поле.

Дарио трябваше да се справя със съпротивлението както открито, така и скрито от френските лекари и чуждестранните психиатри - те го обвинявали в злоупотреба с техните методи за лична облага.

Най-голям страх у него будеше бедността - познавала я бе до болка не само лично той, ами цялото му поколение предци. В душата му живееха много гладуващи духове; никога нямаше да почувства достатъчност или сигурност...

Дарио смяташе себе си произведение само на мракa - материалният свят беше всичко важно за него.

Когато Елинор влиза при него запитвайки дали синът му е тук, той отвръща уклончиво: „Не е тук“. За наследството обаче надеждите остават живи…